Ранка̀гуа (Rancagua) е град в централната част на Чили, регион О'Хигинс. Ранкагуа е административен център на едноименната община, провинция Качапоал и регион О'Хигинс. Основан е на 5 октомври 1743 г. Към 2002 г. населението на града е 206 971 души, а на общината – 214 344.
Ранкагуа е основан под името Санта Крус де Триана на 5 октомври 1743 г. от Хосе Мансо де Веласко – испански войник и политик, губернатор на Чили и вицекрал на Перу, който основава и други градове в централно Чили, като Копиапо, Курико, Талка и др. Преди испанците тази местност е населявана от представители на племената пикунче, а за кратко районът е бил и част от империята на инките. В исторически план градът е най-известен с Битката за Ранкагуа (наричана още Бедствието при Ранкагуа), част от войната за независимост на Чили. На 1 и 2 октомври 1814 г. чилийските въстаници под ръководството на Бернардо О'Хигинс и Хосе Мигел Карера са разбити от испанската армия под ръководството на Мариано Осорио. От 2000 въстаници загиват 400, а 600 са ранени, а общо 888 са пленени, докато от 2200 испанци жертвите са 111, а ранените – 113. Битката слага край на просъществувалото четири години Старо отечество (Патрия Виеха) и маркира началото на т.нар. Реконкиста или периода, в който испанците успяват да вземат превес във войната за независимост и да отвоюват обратно загубените от тях територии. След битката къщите на въстаниците са разрушени, а хората, оказвали им подкрепа, са преследвани. Заради оказваната подкрепа на патриотите, много къщи в града са разрушени от роялистите.
